Зъбна коронка на 24 века намерена в България!

Posted by on May 29, 2014 in NEWS | No Comments

Коронка на няколко хиляди години намерена в националния резерват Сборяново. Кои са гетите и какви са били древните зъболекари, поставили коронката…. Интервю с археолога Професор Диана Гергова.

Археологът Проф. Диана Гергова

Проф. Диана Гергова

Вие сте един от водещите български учени – археолози, специализирани в изследванията на тракийското наследство. Каква беше причината да се насочите към траките и какво задържа интереса ви в тяхната култура и история?

Траките са един от най- древните европейски народи и са споменавани в най- древните писмени източници като омировите Илиада и Одисея, в много митове и легенди, в невероятни на пръв поглед истории. Античните автори пишат за тях изключително интересни неща, част от които историците често обясняваха като плод на развито въображение, а не като реални факти.

Единствено археологическите проучвания и то най- вече на територията на България, която е сърцето на заемалите обширни територии тракийски племена, можеха да ни кажат наистина ли траките, дали на човечеството такива фигури като Орфей, са носители на висока култура и духовност.

Преди около 40 години, когато още бях студентка, те ме интересуваха, но разказите на античните автори не бяха достатъчни за задоволяване на интереса ми. Аз съм от това щастливо поколение, чиято научна кариера бе подкрепена от въвеждането на тракологията като нова, отделна дисциплина. В тази интердисциплинарна наука най- важно роля щяха да играят методичните археологически изследвания. И наистина, интензивните археологически проучвания през изминалите 40 години в България , а и в другите страни, обитавани от траките, потвърдиха, че те са създали своя цивилизация, оставила трайна следа в културното развитие на Европа.

Именно археологията днес придаде плът и кръв на древните представи за траките.

Херодот казва за гетите, че са „най-мъжествени и най-справедливи сред траките“. Какво и колко знаем и не знаем за тях, а би трябвало да знаем?

Сред споменаваните у Херодот тракийски племена гетите са представени наистина като племе, което освен общотракийските черти в културата си се е отличавало с някои свои обичаи. Да проследим как това е отразено в материалните, откривани от археолозите следи, и защо са били наричани така, е едно сериозно научно предизвикателство.

Гетите и тяхната култура и познание са свързани с изключителни фитура на друвността. Техният полуминичен цар, жрец и бог Залмоксис, според Херодот е бил или ученик, или дори предшественик на Питагор. Откритията ни в духовната и политическа столица на гетите в националния резерват Сборяново – вероятният „Град на вълците” потвърждават изключителните им познания в областта на математиката, астрономията, архитектурата, вложени в изграждаето и на отделните гробници, и в планирането на целия некропол.

Професор Гергова показва златото от Свещари

Археологът Проф. Диана Гергова показва артефакт, част от 2400-годишната златна находка намерена в древна тракийска гробница край село Свещари.

Те са най- мъжествени и справедливи, защото са пророци, откъдето идва и името им – „ гоетес”. Те са свързани с идеята за безсмъртието на душата, вярват че истинският живот е този в отвъдния свят, където освободената от затвора на материята, на тялото, душа се слива с вселената. Първото виждане за рая вече съществува при гетите. За тях смъртта е начало на безсмъртието и затова те са безстрашни. Не случайно Херодот казва, че те и практикуват безсмъртието.
От древните Александрийски автори, творили в началото вече на нашата ера, се знае, че именно гетските жреци и пророци са обучавали келтските жреци – друиди в знанието за безсмъртието.

Добре известни сред стоматолозите по цял свят са няколко случая с намерени зъбни мостове и зъбни импланти от времето на Древен Египет. До сега не сме знаели, обаче, че зъболекарското изкуство е било развито и по нашите земи.

Зъбни мостове и импланти са намирани от І хил. пр. Хр. и в Европа- най- вече в земите на етруските, н0 и в земите на келтите. Оказва се, че това е едно знание, което има дълбоки корени.

Каква е намерената находка, в чия „уста“ е била тя?

Нашата находка е първата, открита в тракийските земи, не само на територията на България, и това разбира се ме кара да се гордея. Находката бе открита заедно с кремирани човешки и няколко елементи от златни накити – розети, гранулки, висулки от колие, спирали, в една малка яма, запълнена и с късове от горелите на кладата дъбови дървета. Ямата е в могилата, в която открихме и също първата за сега в тракийските земи колесница – бига, с два коня, в непосредствена близост до колесницата.

Тук е намерена древната зъбна коронка

Тук са направени безценните находки: в голяма яма е намерена колесницата, а в малката – древната зъбна коронка.

Нашите млади антроположки Н. Тимева и Б. Гълъбова направиха анализ на горелите кости и предполагат че те са на млад индивид. Бих насочила вниманието към неизгорелите златни накити, които подсказват погребение на млада жена.

Рядкост ли е тази находка или е част от медицинските умения на древните?

Както вече казах, такива находки са известни и от Европа от І хил. пр. Хр. Т.е. вече е било постигнато определено знание и умения.

Откритата у нас находка, макар и първа, веднага се превръща в илюстрация на достигнала до нас изключително интересна информация за това, че именно у гетите медицината е била много добре развита. При това тя вече се е подчинявала на определени принципи, които сега отново се въвеждат като водещи в съвременната медицина. Става дума за творбата на Платон Хармид, в която гъркът Сократ споделил с Хамид, какво научил за принципите на лечение у гетите от един тракийски лекар- ученик на Залмоксис. Този лекар му обяснил, че елинските му колеги не винаги успешно лекували болните, защото я третирало отделна. А болната част трябвало да бъде лекувана като част от тялото. При това следвало да се лекува не само тялото, но и душата. Така се внушавала разумност – важно условие за успешно лечение.

Как се е предавало зъболекарското изкуство в древността?

Както виждате от разказа за Хармид, знанието се е предавало и чрез устно споделяне на опит, но вероятно и чрез целенасочено обучение, включително и чрез книги. Основание за това ми дава един интересен текст на античния готски автор Йорданес, който живял през 6 в. н. е. Той твърдял че е гет и е оставил една от най- интересните сведения за това, как гетските жреци са обучавали младите гети- аристократи на математика, астрономия, морал и етика и така са издигнали гетите по образованост над останалите съвременни им народи. Той твърди, че гетите имали и записани закони, наричани белагини. Зъболекарското изкуство най- вероятно се е предавало по подобен начин.

Първата зъбна коронка в България

Зъбната коронка направена от древните гети – първото подобно откритие по нашите земи.

Кой е бил древният зъболекар – общ лекар, жрец или професионалист в тази област?

Познанието е било в ръцете на жреците, и както четем у Платон – тракийският лекар, с когото Хармид се запознал във войската, е бил ученик на жреца, царя и бога на гетите Залмоксис. Очевидно в средата на І хил. пр. Хр. и в тракийското общество, както и в гръцкото, вече е имало и отделно лекарско съсловие.

Благодарим ви и ви желаем много успех в работата!